В зеленчукопроизводството се използват амониевият нитрат (амониевата селитра) карбамидът и амониевият сулфат. Най-подходящ азотен тор за подхранване на различните зеленчукови култури е амониевата селитра, която съдържа 34-35 % азот в амониева и нитратна форма, с което сe осигурява благоприятен азотен режим през вегетацията на културите.

Карбамидът съдържа около 46% азот в амидна форма, който се използва от растенията след биологична  хидролиза. Тя зависи от физико-химичните свойства и съдържанието на органично вещество в почвата, а така също от влажността и топлинните условия. Този азотен тор е по-подходящ за внасяне преди сеитбата или разсаждането на растенията. За подхранване на зеленчуковите култури той трябва да се внесе на дълбочина 10-12 см, като своевременно се зарива. Ако остане по повърхността на почвата, бързо се минерализира, отделя се известно количество азот под формата на амоняк, който предизвиква пригори по долните листа. Най-силни пригори се получават обикновено при детерминантните сортове зеленчуци, по-голяма част от листната маса на които се намира в близост до почвата.

Амониевият сулфат съдържа около 20% азот в амониева форма. Той е физиологично кисел тор и намира най-малко приложение за подхранване на зеленчуковите култури. Използва се при доматите, отглеждани на алкални  почви, тъй като подобрява почвената реакция.

Влияние върху ефекта от подхранването с азотен тор оказват сроковете на внасянето им. Те зависят от биологичните потребности на растенията от този хранителен елемент. Проучванията показаха, че при доматите, пипера, патладжана, краставиците, главестото зеле и лука най-добър ефект от азотното подхранване се получава, когато то е двукратно. Обикновено около половината от определената азотна торова норма се внася при първото окопаване на растенията, а останалото количество - 20-25 дни по-късно. При краставиците първото подхранване се извършва във фаза втори-трети лист, а второто - при масовия цъфтеж (началото на плододаването); прк ранното зеле - съответно при първото окопаване и в началото на захранването на зелката.

Подхранването през вегетацията с размит в поливната вода оборски тор дава много добър ефект. По този начин се внасят в почвата не само необходимите хранителни вещества (макро- и микроелементи), но и редица други намиращи се в оборския тор биостимулатори, хормони, витамини и др., които оказват положително влияние върху храненето на растенията. Освен това в почвата постъпват значителни количества микроорганизми, които засилват биологичните процеси. Това ускорява превръщането на хранителните вещества в почвата в леснодостъпни за растенията. Повишава се отделянето на въглероден двуокис в почвения въздух и се увеличава коефициентът на използването на внесените с минералните торове хранителни вещества.

Ефектът от поливане с размит във водата оборски тор е по-голям, когато се редува с подхранване с минерален азот. Най-често 10-15 дни след подхранване с минерален азот се внася оборски тор, размит във водата за поливане, а след същия период от време отново се подхранва с минерален азот.

За доматите и краставиците обикновено се използва 1,5 до 2,0 т оборски тор, а за пипера - 2,0 до 3,0 т на декар, внесен чрез поливните води.