Какво е значението на минералните торове?
Минералните торове съдържат в по-голяма концентрация едно или повече хранителни вещества и биват единични (азотни, фосфорни и калиеви), сложни и микроторове. Те се произвеждат в специални заводи и като странични продукти от друга промишленост.
Чрез минералните торове се регулира по-лесно съотношението и количеството на хранителните вещества в почвата, поради което по-лесно се поддържа и се подобрява почвеното плодородие. Освен това минералните торове се транспортират и се внасят в почвата по-лесно от органичните. Значението им е още по-голямо и поради това, че органичните торове, колкото и грижливо да се из ползват, не са достатъчни.
Кои азотни минерални торове имат най-голямо значение?
Най-употребяваният азотен минерален тор при отглеждането на зеленчуковите растения е амониевият нитрат (амониевата селитра). Други също важни азотни минерални торове са амониевият сулфат и карбамидът. Най голямо е производството на амониев нитрат, който е основен азотен тор за цялата страна.
Какви са качествата на амониевия нитрат?
Амониевият нитрат се произвежда във вид на кристали и на гранули (зърна). Има бял до кремав цвят. Разтваря се добре във вода. Много е хигроскопичен - поглъща влага та от въздуха и се разводнява. При по-дълго престояване се сбива на буци поради чести изменения във влажността в резултат на високите летни температури (над 32 градуси).
Амониевият нитрат е силен азотен тор - съдържа 33 34 % азот. При внасяне в почвата се разтваря бързо и има бързо действие. Той е съвсем слабо кисел тор и е подходящ за внасяне както на неутрални и алкални, така и на слабо кисели почви, предсеитбено и за подхранване. Амониевият нитрат действа много добре и при суша.
Той се приема напълно от корените на растенията. В поч вата не остават части, които да се разтварят в оскъдната по време на суша почвена вода, с което се избягва повишава нето на концентрацията на почвения хранителен разтвор.
Какви са качествата на амониевия сулфат?
Амониевият сулфат е във вид на кристали с бял, но по някога синкав или жълтеникав цвят. Не се овлажнява от въздушната влага и не се уплътнява на буци. Разтваря се добре във вода. Съдържа около 20 % азот.
Продължителното торене с амониев сулфат води до физиологично вкисляване на почвите, особено на леките песъчливи почви. Това действие на амониевия сулфат мо же да се неутрализира, като се дава едновременно с оборски тор или като в почвата се внася периодично вар, или като се комбинира торенето с други минерални торове, или с внасяне в почвата на костно брашно.
Какви са качествата на карбамида?
Карбамидът е ситнокристален жълтеникав минерален тор, слабо хигроскопичен, но на влажен въздух поглъща водни пари и се разводнява. Той е много концентриран азотен тор - съдържа 46 % азот. Трябва да се използва, когато почвената температура е по-висока, но е подхо дящ за всички почвени типове, тъй като е физиологично неутрален, както и за всички видове зеленчукови расте ния. Най-добри резултати дава, когато се внася предсе итбено.
Кои фосфорни минерални торове се използват в практиката?
От фосфорните минерални торове най-често намират приложение обикновеният суперфосфат, двойният и тройният суперфосфат (с 44-46 % фосфор) и костното брашно.
Какви са качествата на обикновения суперфосфат?
Той е праховиден и гранулиран.
Праховидният суперфосфат е със сив цвят и с миризма на възкисело, когато съдържа малко свободна киселина, не се овлажнява на въздуха и съхраняnан в сухо помещение, не се сбива на буци. Той е бързодействащ фосфорен тор. Дели се на три качества: първо - с 20% фосфор, второ - с 16 % фосфор и трето - с 14 % фосфор.
Гранулираният суперфосфат е във вид на сиви гранули (зърна), големи 1- 4 мм. Той е с по-добри физични качества от праховидния и има много добра разпръсваемост. По-концентриран е поради по-слабата му навлажненост - съдържа 20-22 % фосфор. Когато се внесе в почвата, усвоимите фосфати на гранулирания суперфосфат се запазват по-добре, отколкото на праховидния, поради което и ефектът от торенето с него е по-висок.
Какви са качествата на костното брашно?
Костното брашно представлява обезмастени и обезклеени смлени кости. Има сив цвят, не се овлажнява от въз духа и не се сбива при съхраняване. Съдържа 28-34 % фосфор, 0,59-1,5 % азот и др. То е бавно действащ, фосфорен тор и е подходящ за кисели почви и при торене с амониев сулфат.
Кои калиеви минерални торове имат най-голямо значение?
От калиевите минерални торове приложение при отг леждане на зеленчуковите растения имат калиевият сулфат, калиевият хлорид и растителната пепел.
Какви са качествата на калиевия сулфат и на калиевия хлорид?
Калиевият сулфат се произвежда в кристален вид
Има светлосив цвят и е с добри физични качества. Не е хигроскопичен, не се втвърдява при съхраняване и се разпръсва добре. Съдържа 48-52 % калий. Не съдържа хлор и е подходящ за торене на всички зеленчукови рас тения, особено за картофите, чието скорбялно съдържа ние се намалява дори и от малко количество хлор в почвата.
Калиевият хлорид съдържа 50-60 % калий. В сухо със тояние се разпределя добре. При съхраняване се втвърдя ва силно.
Какви са качествата на растителната пепел?
Растителната пепел е предимно калиев тор, макар че освен калий съдържа още и фосфор, калций, магнезий, бор, манган и др. Като калиев тор тя превъзхожда промишлените калиеви торове и най-вече съдържащите хлор.
Особено богата с калий е пепелта от слънчогледови стъбла (20-30 % калий) и от ръжена слама (до 20 %).
Съдържанието на калий и други пепелни елементи е по-високо при по-добро изгаряне, т. е. колкото по-малко черни въгленчета има в пепелта и колкото тя е по-светло сива, толкова по-високо е съдържанието и на калий и други полезни елементи. В това отношение е от значение и начинът на съхраняване на растителната пепел. В пепел, която е била изложена на дъжд, почти не се съдържа калий.
Пепелта от каменни въглища съдържа само около 2 % ка лий и 1 % фосфор, поради което не се използва за торене.
Кои минерални торове не бива да се смесват?
Амониевият нитрат може да се смесва с всички минерални торове, но има някои особености.
Например с обикновения суперфосфат амониевият нитрат трябва да се смесва непосредствено преди торене то. Ако тази смес се остави да престои дори няколко часа, тя се разводнява и се разпръсва неравномерно. Освен това амониевият нитрат не може да се смесва с растителната пепел, понеже в такава смес поради отделянето на амоняк настъпва загуба на азот.
Амониевият сулфат се смесва с всички минерални торове, с изключение на растителната пепел.
При смесване минералните торове трябва равномерно да се размесят.
Как се съхраняват минералните торове?
Амониевият нитрат се запазва най-трудно, поради което се продава в специална непропусклива опаковка. Той трябва да се съхранява на сухо и проветриво място далеч от огън, понеже е запалителен.
Амониевият сулфат се съхранява лесно. Той може да се пази в опаковки или насипан. Трябва да се има предвид, че амониевият сулфат разяжда циментовата настилка.
Суперфосфатът разяжда и разкъсва хартиената опаковка. Той трябва да се държи насипан на сухо и проветри во място. Разяжда циментовата настилка.
Костното брашно не поглъща влага, не се сбива на твърда маса и може да се съхранява в хартиена опаковка, която го пази добре. Трябва да се има предвид, че е с неприятна миризма, разпрашва се и разяжда слизестите ципи по тялото.
Растителната пепел трябва да се пази на сухо, закри то от дъжд място. Пепел, оставена на открито, губи вследствие на измиване от дъждовете голяма част от полезното си съдържание.
Какво е лактофолът?
Лактофолът е суспензиен тор, състоящ се от течна и твърда фаза. Течната фаза съдържа растежни регулатори, твърдата - макро- и микроелементи, растежни регулатори и др.
Известни са 4 вида лактофол: лактофол О, лактофол Fe, лактофол Килактофол В. Те се различават по количеството на макро- и микроелементите, които съдържат.
Лактофолът се използва за листно подхранване, което допълва обикновеното (кореновото ) подхранване с минерални торове.
|