Диагноза на белодробния инфаркт

Когато белодробният инфаркт се дължи на емболия често болният получава изведнъж стягане на гръдния кош, задух, бодеж в съответната страна и суха кашлица. Заедно с това се развива и шок, бледа цианоза, студена лепкава пот, филиформен пулс. В областта на  инфаркта се установяват скъсен белодробен тон, ограничена респираторна  подвижност, отслабено дишане, нежно триене и влажни хрипчета. Фремитусът и бронхофонията са намалени. По-късно може да се появят слузно-кървави храчки, субиктер, повишена температура и умерена левкоцитоза. От рентгеновото изследване се установява типична клиновидна хомогенна сянка, най-често в десния долен или среден белодробен дял.