Какво представлява пневмосклероза?

Пневмосклерозата се развива вторично на базата на прекарани белодробни заболявания. При нея се развиват циротични изменения в белодробния паренхим вследствие на особената реактивност на организма, които водят до плеврални сраствания, бронхиектазии и нагнояване с временно изостряне на интерстициалните възпалителни огнища. Разликата между хроничната интерстициална пневмония и пневмосклерозата е трудно установима.

Причини за пневмосклерозата

Причините за развитието на пневмосклерозата са многообразни - прекарани в миналото пневмонии, бронхопневмонии, актиномикоза, луес, кръвоизливи, туберкулоза, пневмокониози, интензивни рентгенови облъчвания на белия дроб и т. н.

Видове пневмосклероза

Етиологично се различават главно три форми неспецифична пневмосклероза:

1) следпневмонична, 2) пневмокониотична, 3) кардиогенна. .

В патогенезата на пневмосклерозата трябва да се отчетат нервно-рефлексните влияния от първичното заболяване, които несъмнено създават нарушения в трафичните нерви и склерозиращата реактивност на белия дроб. От друга страна, създадените механични пречки на дишането водят до развитието на емфизем, бронхиектазии и задръжка на секрети.

Намалената дихателна повърхност на белия дроб от своя страна пък дава сърдечна недостатъчност, хипоксия, които създават още по-добри условия за прогресиране на склеротичните изменения. Винаги в белия дроб съществуват възпалителни огнища, които хронично интоксикират организма, от време на време се изострят и поддържат развитието на склеротичните процеси.

Поставяне на  диагноза на пневмосклеорза

Обикновено пневмосклерозата се развива бавно - за 5-10 години. По-рядко обаче тя може да се развие и много бързо за няколко месеца.

Симптоми на пневмосклероза

Клиничната картина на пневмосклерозата съвпада с тази на бронхиектатичната болест. Болният се оплаква от лесна умора, задух , които при незначително напрежение стигат до развитието на диспнея. С постепенното развитие на бронхиектазии се появяват и храчки. Физикално се установява респираторно изоставане на засегнатата белодробна половина. Дишането може да бъде отслабено, бронхиално, с влажни или сухи свиркащи хрипове.