Производството на гъби започва с подготовка на гъбарника - изнасяне на стария компост, почистване, измиване, дезинфекция.

Основната дезинфекция чрез обгазяване с формалдехид е ефикасна. За целта се използва търговски формалин в доза два литра плюс 250 г калиев перманганат за всеки 100 куб. м обем. Почистеното и все още мокро от измиването помещение трябва да бъде топло

(въздушна температура над 15 градуса), но в момента на дезинфекцпята в него не бива да има открит огън - запалена печка или нагрети реотани, защото формалдехидът гори. Всички отвори на гъбарника предварително се облепват. Формалинът се насипва в няколко здрави съда (кофи), които се нареждат в средната пътека. Претегленият калиев перманганат се поставя в книжни фунийки - по една за всеки съд. Работещият преминава бързо край съдовете, -изсипва калиевия перманганат във формалина, като внимава много. Той в никакъв случай не бива да се надвесва над съдовете с формалин, защото в тях протича мигновена  химична реакция, при която се отделя газ формалдехид, който  излита нагоре към тавана и след това започва да се стеле надолу. Все пак пма достатъчно време човекът да излезе от помещението и  да облепи вратата отвън. След 48 часа гъбарникът се проветрява и е готов за зареждане с компост.

Готовият, термично обработен компост може да се достави в насипно състояние или в пластмасови торби. Препоръчваме да се използват торбr. Когато се наложи да се правят лехи за отглеждане на гъби на 1 кв. м производствена площ, не бива да се зарежда повече от 100 кг компост. Ако пластът е по-дебел, особено в средата на двойните стелажни лехи при развитието на мицела температурата се повишава над 26 градуси, а често достига и 30-33 градуси, което е вредно, и на тези места мицелът умира.

Интензивното производство на печурка в личното стопанство се характеризира с използването на пластмасови торби като производствени съдове. Те се пълнят на площадката непосредствено след изваждането на компоста от термичната камера. Така се избягва или намалява рискът от ранно заразяване на компоста при товаренето, превозването, разтоварването и пълненето на торбите на други площадки, които често са замърсени. Най-опасни са околностите на гъбарниците, от които.е изнасян вече заразен компаст. Изнасянето на компоста заедно с торбите след прибиране на реколтата спомага много да се опази околната среда от замърсяване със стар компост.

Интензивната технология включва още два елемента на модерното гъбопроизводство - използване на зърнов мицел и на така нареченото  обиколка смесено засаждане, т. е. смесване на зърновия мицел с компоста. Тези въпроси ще бъдат разгледани отделно. Тук ще се спрем на дебелината на компостния пласт в торбите. Тя може да бъде от 15 до 40 см, измерена след силно ръчно или машинно притъпкване. Най-често се използват торби с диаметър  40 см. За предпочитане е те да са с фалти. Средната маса на една торба, пълна с компост, може да бъде от 10 до 30 килограма:

Всеки гъбопроизводител трябва сам да прецени условията в своя гъбарник и да съчетае най-благоприятно факторите, на околната среда, като вземе предвид следното:

-През студените сезони се предпочитат по-дълбоки компостни пластове.

-В студените гъбарници (подземия и приземно зареждане) за предпочитане са по-дълбоките компостни пластове

-В многоетажните стелажи е подобре да се работи с по-плитки торби, като се вземе предвид и сезонът,

-Когато се очаква развитие на жълтата плесен "конфети", предпочитат се по-дълбоки торби,

Торбите се пълнят едновременно със засаждането на компоста ръчно или с пълначна машина. Мицелът се доставя един ден преди засаждането, изважда се от опаковките и се разрохква с ръце, като се насипва в чисти пластмасови торби на пласт, дебел 10 см; торбите с мицела се оставят при стайна температура в чисто помещение със замрежени прозорци, за да не нахлуят отвън гъбни мухички. На следващия ден компостът се изважда от термичната камера и се разрохва с вилите или с малка барабанна машина. Върху дезинфекцирана площадка или платформа от  чиста ламарини се прави харманче от компост с дебелина около 20 см и обща маса 100-200 или 300кг; отгоре се разпръсква определеното количество мицел при доза 5 до 7 кг на тон, с вилата леко ,се размесва с компаста, без да се допусне да пропада до пода, и започва пълненото  на торбите.

Един работник обслужва с вила или с лопата двама пълначи, които трамбоват компоста до определената дебелина в торбите с ръка (в брезентова ръкавица), и то така, че торбата да се изпъне добре. Когато се използва пълначна машина, технологията е същата, само че работникът насипва компоста във фунията на машината. Процесът може да се механизира напълно, ако се използва ленточна машина, която разрохква компоста и го пренася под формата на равномерен поток към бункера на пълначката. Мицелът се разпръсква ръчно върху компостния поток.

Пълните торби се пренасят или превозват до гъбарника и се нареждат на постоянно място върху пода или стелажите. Плитките торби се нареждат шахматна, по-дълбоките (30 см) се нареждат през зимата шахматна, а през лятото успоредно, а дълбоките (40 см и повече) винаги успоредно . По този начин се намалява опасността от самозагряване и самопрегряване на мицела в торбите през периода на прорастването му в  компоста. Когато торбите се нареждат на постоянно място, повърхността на компоста в тях трябва да бъде изравнена и хоризонтално разположена. Компостът от съседни торби не бива да се допира. Изпразването на термичната камера и зареждането на гъбарника трябва да става за един работен ден.

За 100 кв. м производствена площ (стелажи) е необходим от 8 до 16 тона термично обработен компост в зависимост от дебелината на пласта в торбите.