Кога и как се засяват тиквите?

Тиквите - бели и мускатни, се засяват, когато почвената температура трайно се повиши най-малко до 14 градуси, а пролетни слани са вече отминали. В Южна България се сеят примерно през второто десетдневие на април, а в Северна България - около 20-и - 25-и април.

В отворените бразди, оформени през 2,5-3 м, с мотика се правят гнезда. Те са издигнати и с югоизточен наклон. Във всяко гнездо се поставят 1-2 лопати добре разложен оборски тор. Една част от тора се размесва с почвата преди засяването, другата част се разстила върху засятото гнездо за мулчиране. Във всяко гнездо се засяват по 5-6 семена на дълбочина 3-4 см. При закъсняване на сеитбата се използват рътени семена.

Практикува се и следният начин на сеитба: върви се по отворените, още влажни бразди и през 1-1,5 м.се засяват по няколко семена, които се зариват с почва; отгоре се притъпква леко. Този начин е добър за рохкави, дълбоки, плодородни и влагоемни почви.

Какви са грижите за тиквите през вегетацията?

След пререждането във всяко гнездо се оставя по едно растение, а при мускатните може и по две, тъй като тяхното стъбло има по-слаб растеж. Полива се 1-2 пъти. За целта близо до редовете, преди да се разстелат растениятa, се отварят бразди. При засушаване особено важна е  поливката в началото на образуването на плодовете.

Преди още да се разстелат стъблата се окопава 2-3 пъти. При по-голяма площ междуредията се окопават с  окопвачка или с тракторен култиватор. Едновременно с първото окопаване растенията се загърлят с влажна и рохкава почва, за да се образуват допълнителни корени, и се подхранват с около 2 кг амониев нитрат на 100 кв.м. Второто подхранване е, когато растенията започват да развличат стъблата.

Koгa се берат тиквите и какви са добивите от тях?

Тиквите се берат по-късно през есента, след като паднат по-силни слани и по-голямата част от листата засъхнат. Добивът е 400-500 кг на 100 кв. м. Набраните плодове се нареждат на слънчево място за "лагеруване".

Какво представляват патисоните и как се отrлеждат?

Патисоните са от семейството на тиквовите растения.

Те са топлолюбиви, влаголюбиви и взискателни към плодородието на почвата. Формират храст, подобно на тиквичките. Плодовете им са сплеснати, с форма на чиния, бели или жълти. Образуват се по главното стъбло и по разклоненията от първи разред. Имат къс вегетационен период - до първата беритба около 60 дни след поникването.

Отглеждат се като тиквичките. За консервиране се отрязват 5-дневни завръзи с диаметър около 8 см, за текуща употреба - 8-12-дневни завръзи, които се приготвят както тиквичките. Имат много добри вкусови качества, макар че месестата им част е по-твърда, отколкото на тиквичките. От 100 м2 се получават 200-250 кг.

От какви болести и неприятели страдат тиквичките и тиквите и каква е борбата срещу тях?

Тиквичките и тиквите са от едно ботаническо семейство с краставиците, дините и пъпешите. Затова се нападат от същите болести и неприятели.