Брашнестата мана или оидиума през 1845 г. е пренесена от Америка в Англия. В нашата страна за първи път болестта е съобщена  през 1900 г. Позната е още под наименованията пепелница, кюлеме и брашнянка. По-рано болестта беше разпространена предимно в лозята, разположени по Черноморската крайбрежие. През последните 15 години тя се разпространи масово във всички лозарски райони на страната.

Симптоми на брашнеста мана. Па листата се образуват жълтозеленикави петна със сиво-бял налеп, предимно от горната страна. Нападнатите листа се деформират, прегарят и така остават  по лозите.

По летораслите се появяват  светлокавяфи петна с  точковидна некроза, които също  образува налеп. Кагато нападението е силно, петната се сливат и се образуват  тъмнокафяви до кафявовиалетови ивици, които остават по лозовите пръчки. Ако по събраните резници за калеми и  подложки има такива признаци, това е сигурна даказателство, че насаждението, откъдето е взет материалът, е нападнато от оидиум.

При благоприятни екологични условия на оформената реса се появява изресяване, деформиране и приrор. Най-типично са симптомите по гроздето от  цъфтежа до омекването и прошарването на зърната. Па нападналите зърна се образуват малки петна, покрити първаначално със звездовиден бял мицел. По-късно мицелът става сивкавобелезникави. При Iизтриването  по епидермиса на зърната се виждат кафяви  некрозиращи точици.При  силно нападение след прецъфтяването цели зърна, сектори от грозда или целите гроздове се покриват с плесен  налеп и издават миризма на развалена риба. Когато зърната не са завършили растежа, петната пречат на нармалната нарастване, тъй ката повредената ципа се втвърдява, зърната се напукват, семките се показват и сокът започва да изтича. Това е най-типичният  симптом на оидиум по гроздето.

По завършилите растежа зърна оидиума образува петна с паяжиновиден налеп, на зърната не се напукват.

Причинител. Оидиумът по лозата се причинява ат гъбата Uncinula necatar.

Паразитът е аблигатен и се развива па повърхнастта на зелените части на лозата.

Изследванията показват, че оидиума презимува главно като надебелен мицел между кожестите люспи на пъпките. Първичните заразявания през следващата година се реализират от този мицел. Най-голяма зараза носят пъпките от основата на едногодишните  пръчки  до седмото око. В зелената част на пъпките мицел не се открива.

През пролетта, когато температурата на въздуха е 5-6,5 градуси мицелът започва да се развива.При разпукването на пъпките той е вече по зелените части и нараства като нежно влакънце. Оптималната температура за развитието на болестта е 20-25 градуси. При температура над 29 градуси конидиоспори не се образуват. За покълването им не е необходима капка вода. При 25% относителна влажност на въздуха покълнват 15% от конидиоспорите. Оптималната влажност за покълването им е 60-80%. Продължителността на инкубационния период зависи от температурата - при 8 градуси, то е 25 дни, а прн 24-25 градуса - 7 дни.

Ранното заразяване на лозите, способността на конидиоспорите да покълнват без капка вода, подходящата  температура и относителна влажност на въздуха в нашата страна допринасят за натрупване на голям ннфекциозен фон. При закъсняване с третирането или лошо проведена хаотична борба, оидиума поразява масово гроздовата реколта.

Методи и средства за борба. Тъй като първичните заразявания се извършват от надебеления мицел още при разпуква не на пъпките, първото третиране се извършва, когато леторастите достигнат  дължина 10-15 ст. Целта на това третиране е да се унищожи презимувалия целият мицел. Второто третиране се провежда 10-14 дни преди цъфтежа, а третото - веднага след прецъфтяването. При продължителен цъфтеж се извършва допълнително третиране (по време на масовия цъфтеж).

Самолетното третиране. Най-добри резултати се получават пра смесване на сярата с 15% меден оксихлорид, 11 % медизан, купроцин или медно-варов прах за едновременна борба и с маната. Когато липсват тези препарати, може да се ползва креда, праховиден суперфосфат, дървесна пепел. Напрашванията се извършват от 22 до 4 часа, когато относителната влажност на въздуха е най-висока. Освен това трябва да има сутрешна роса, тъй като серните частици по-добре прилепват по лозите. Сярата действува на оидиума  с фракции - сяроводород, серен двуокис и др., затова третирането трябва да се извършва при температура 20-25 градуса. Под 18 градуса действието на сярата е недостатъчно, а над 30-32 градуса  се получават пригор.

Стъблените широкоредови лозя със силен растеж до цъфтежа се третират в тихо време през 6 реда, а след цъфтежа - през 4 реда. При внезапно преваляване прашенето се повтаря.