Един от най-опасните неприятели е крушовата плодова оса. Повредените от лъжегъсеницата млади завръзи и плодове окапват.

Осата има едно поколение годишно. Зимуват лъжегъсениците в пашкули в почвата на дълбочина 5-15 см. Какавидират през пролетта. когато почвата в мястото на зимуването се затопли до 7-10 градуса женските пеперуди се хранят с нектар в продължение на 4-6 дни и след като узреят полово, започват да снасят. Яйцата си разполагат по едно в основата на неразтворените цветни бутон и (чашелистчетата и цветното дъно). Това съвпада с фенофазата обособяване на цветните бутони и показване бялото на цвета. Приключи ли тя при ранните сортове, неприятелят преминава на средно ранните и късните и снася върху тях. След 6- 7 дни се излюпват ларвите. За да завърши развитието си, една ларва поврежда средно 3-5 плода, които почерняват и окапват.

Трябва да пръскате срещу възрастните, преди да са снесли яйцата си, а именно във фенофазата обособяване на цветните бутони и показване бялото на цвета. Ако не успеете тогава, подходящият момент е и веднага след прецъфтяването, когато ларвите преминават от един плод в друг. Използвайте препаратите, препоръчани за борба срещу сливовата и ябълковата оса .

Много често повредите от крушовия плодов червей бъркаме с повредите от ябълковия. Разлика обаче има. Женските пеперуди снасят само върху плодовете на крушата. Гъсеничката завършва развитието си в яйцето за 6-10 дни.

След това тя не го напуска, а прогризва залепения на плода хорион и се вгризва. Не пълзи изобщо. В плода прави ход до семенната кутийка и се храни с нея и със семената, без да засегне месестата част.

Неприятелят има едно поколение годишно. Зимува като развита гъсеница в копринен пашкул в почвата и под растителните остатъци. Летежът на пеперудите започва през второто и третото десетдневие на юни или 35-40 дни след като средно ранните и късните сортове прецъфтят.

Тъй като след излюпването гъсеничката не напуска яйцето, най-добре е да пръскаме в началото на яйцеснасянето, така че яйцата да попаднат върху вече покритата с препарат повърхност на плода. След 10-12 дни третираме още веднъж. Инсектицидите, които действуват на ябълковия плодов червей, са подходящи и за борба с крушовия.

Праскова и кайсия

Най-големите виновници за червясването на плодовете са гъсениците на прасковения молец (анарзията) и на източния плодов червей. Първият неприятел има 3-4 поколения годишно. Зимува като гъсеница от втора възраст в rrьпките. в разклоненията на скелетните клони, под напуканата кора.Отначало гъсениците се хранят с пъпките. След като се развият младите леторасли, вгризват се в тях близо до вегетационния връх (в основата на най-горната листна дръжка). Правят тунели от върха към основата, в резултат на коeтo те увяхват, а по-късно изсъхва (една гъсеница поврежда 3-5 леторасъла). Завършили развитието си, гъсениците какавидират в листата на повредения леторасъл.

Пеперудите от първото поколение летят през май, а от второто през юни. Първите снасят яйцата си по плодовете на ранните и средно ранните, авторите - на средно ранните и късните сортове, като причиняват червясването им. Пеперудите от третото поколение се появяват през август. Гъсениците се излюпват през септември до края на октомври. Те се хранят с плодовете или с вътрешността на пъпките.

Ако през предидущата година сме наблюдавали посочените повреди по летораслите, трябва на следващата да водим борба срещу прасковения молец. Най-подходящият момент е преди цъфтежа, когато се появи розовата боя на цветните бутони. Пропуснем ли го, може  да пръскате и след цъфтежа. Останалите третирания през вегетацията е желателно да извършваме по сигнал от пунктовете по прогноза и сигнализация. Използвайте препаратите, препоръчани за борба с ябълковия плодов червей.

Източният плодов червей не е много придирчив към храната. Гъсениците му предизвикват червясване нe само на прасковата и каисията, но и на ябълката, крушата, сливата, а напоследък - и на дюлята. Неприятелят развива четири поколения в една година. Зимуват напълно развитите  гъсеници, които какавидират рано през пролетта във фенофаза разпукване на пъпките на прасковата и сливата.

Пеперудите  от първото поколение летят по време на цъфтежа на костилковите овощни видове. След като узреят полово, женските снасят по едно яйце върху най-горния лист или върху гладката кора на младите леторасли. Излюпената  гъсеница се вгризва в тях и както прасковенния  молец прави във  вътрешността й тунели (една гъсеница поврежда 4-5 леторасъла). Нападнатите леторасли също увяхват, клюмват и изсъхват. Гъсениците от второто, третото- и четвъртото поколение се хранят смесестата част на плодовете.

Как да познаем кой от двата неприятеля е нападнал прасковата или кайсията? Трябва да разрежем повредения леторасъл. Гъсеницата на прасковения молец е шоколадовокафява със светли напречни пръстени, а на източния плодов червей до трета възраст е млечнобяла с черна глава и гръден щит, после - розово-червена с жълта глава и гръден щит.

Първото пръскане срещу източния плодов червей трябва  да направим непосредствено след цъфтежа или когато гъсениците преминават от един в друг леторасъл. За да опазим плодовете на прасковата от червясване, необходимо е ранните сортове да третираме два пъти, средно ранните - три, а късните - четири. При кайсията не са нужни повече от две пръскания - един път срещу първото поколение и още веднъж срещу второто. Използваме препаратите, препоръчани при ябълковия плодов червей.

Важно е да знаем, че с третиранията на сливата и ябълката срещу сливовия и ябълковия плодов червей и на прасковата и кайсията срещу молеца можем да унищожим и източния плодов червей.

Погрешно е да се мисли, че борбата с плодовите червеи ще бъде резултатна, ако не спазваме точно момента за пръска не. А неговото определяне е по силите само на компетентни специалисти. Въз основа на наблюдения, апаратура и знания те посочват кога е най-подходящо да се води борба срещу неприятелите.

Ябълка

Рано през пролетта ларвите на ябълковата плодова оса повреждат младите плодчета. Биологията на този неприятел е сходна с биологията на сливовите плодови оси. Възрастните индивиди се активизират при температура на въздуха над 16°С. Три четири дии преди цветовете да се разтворят, женските снасят по едно яйце в тъканите на околоцветника, цветното дъно или чашелистчетата.

Излюпената ларва изяжда  централната част на първия плод и след 2-3 дни преминава във втория, където прави ход (мина) под кожицата. Този плод не окапва. Ларвата не спира дотук. Напада трети, четвърти, пети плод и т. н. Унищожава семенната им кутийка и я запълва с екскременти, които имат остра миризма на дървеници (вонещици) . Повредените плодове окапват. Най-масово това можем да наблюдаваме 3-4 седмици след цъфтежа.

Срещу неприятеля трябва да пръска ме във фенофаза при показване розовото на цвета, преди венечните листенца да са се разтворили. Тогава  все още не са снесли яйцата си. Ако пропуснем този момент, другата въможност е след прецъфтяването, когато гъсениците преминават от първия във втория плод. Използваме препаратите, посочени при сливовите плодови оси. Най-опасният неприятел по ябъката е ябълковият плодов червеи. Той причинява червясване и на крушата, дюлата, сливата, кайсията, прасковата. В нашата страна този неприятел има две поколения годишно. Зимуват напълно завършилите развитието си гъсеници в плътни копринени пашкули под кората и в почвата на дълбочина до 3 см и най-често около кореновата шийка. Те масово какавидират през второто и третото десетдневие на април. Летежът на пеперудите от презимувалото поколение започва 2-3 седмици след началото на какавидиране

(обикновено в първите дни на май). Най-масов обаче е той през втората половина на май. Това, че летят пеперуди, още не значи, че те снасят яйца. И температурата на въздуха трябва да бъде над 16° С.

Яйцата си неприятелят разполага поединично, отначало предимно по долната страна на листата и по-малко върху плодовете, защото през този период те са покрити с мъх. Началото на яйцеснасяне съвпада с периода, когато ябълките са с едрината на лешник.

При температура 18-21°С от яйцата се излюпват гъсеници. Те никога не се вгризват веднага в плода, даже когато са снесени върху него. Придвижват се от листата  към плодовете или пълзят известно време по тях, като търсят подходящо място за вгризване. Този период трае от няколко минути до няколко часа (ако яйцата са снесени върху листата). Вгризалата се гъсеница се храни с месестата част на ябълката, а по-късно унищожава семенната кутийка. Повредените плодове окапват.

Срещу първото поколение трябва да пръскаме един път 2-3 дни преди гъсеничките да са се излюпили и още веднъж - след 12-14 дни. Пеперудите от второто поколение са значително по-плодовити и снасят предимно по плодовете. И при него се налагат две третирания: първото - 2-3 дни преди гъсениците да са се излюпили (най-често в края на второто и в началото на третото десетдневие на юли),  второто след 12-14 дни. Използваме агрия 1050 - 0,15%, актелик 50 ЕК -0,15%. метокс зо - 0,8% (800 г 38 100 л вода), фосхлор - 0,2%, гардона 75 ВП - 0.1% или амбуш -0,04% (40 г за 100 л вода). Можем да употребим и препарата севин 80 НП (карбарил) - 0,1 %, но само срещу гъсениците от второто поколение, защото той причинява окапване на младите завръзи.