Мана. Напада растенията във всяка възраст. По разсада признаците най-често се появяват в областта на кореновата шийка. Младите растения имат отпуснати листа, слабо пожълтели, които при допир лесно падат. За 2-4 дни растението загива. При изскубване се вижда, че корените са загнили, а в областта на шийката се наблюдава тъмно петно, което я обхваща изцяло и варира на дължина от 2 до 6 ст. Ако растението остане още 3-4 дни, петното се покрива с добре забележим налеп от спороношението на причинителя на болестта.

Възрастните растения увяхват внезапно и загиват. През следващите дни ги последват съседните до тях и та ка се образува петно от загинали растения. При изскубва не на такива растения се вижда, че корените са загнили и това гниене продължава към основата на стъблото. По надземните органи (стъбло и клони) се явяват продълговати петна, които  изцяло ги обхващат. Над мястото на повредата вегетативната част на растението изсъхва. По тези петна рядко се наблюдава спороношение. При благоприятни условия такива петна редовно се наблюдават по надземните части на растението.

По листата се образуват воднисти, тъмни, бързо нарастващи петна, които не се покриват със спороношение, а по плодовете - различни, обикновено продълговати, бързо нарастващи петна, които се съединяват и плодът изгнива. Често тези петна идват откъм дръжката. Те са покрити с обилно, по периферията им немного плътно спороношение. При продължително засушаване на времето изгнилият перикарп на плода получава пергамен-топодобен вид. Това е много сигурен белег, че в посева преди това се е развила мана и че при овлажняване на времето ще се разрази отново.

Причинител на маната по пипера е паразитната гъба Phytophthora capsici. Разпространява се по различни пътища - водата, въздушните течения и др. Тази гъба не е взискателна към чистотата на водата. Във водна капка се развива много по-бързо, отколкото другите причинители на мани. Затова дъждуването е противопоказано в райони със силно разпространение на маната.

Борба. Води се повече с агротехнически, отколкото с химични средства. Субстратите за отглеждане на разсад се обеззаразяват. За оранжерийно производство пиперовият разсад задължително се третира с фунгициди - 0,25% ридомил цинеб или 0,2% дифолатан. Първите болни растения се унищожават (при по-възрастни се унищожават и съседните до тях) и мястото се залива с 2% амониев нитрат. В оранжерните редовно се прилагат фунгициди, а на полето - само в години с влажно лято. Пръска се с 0,25% ридомил цинеб  или 0,2 % дифолатан. Задължително се сменя мястото и се оставя пространствена  изолация от новия участък.

В личните стопанства при засаждането всяко растение може да се полее с 200 мл 0,1 % дифолатан, 0,05% ридомил 25 ВП или 011 % превикур. Това мероприятие се повтаря през около 20 дни. Причинителят на маната се повлиява слабо от химични средства и затова към тях се прибягва само като допълнение към агротехничните мероприятия. Едно от тях е потапянето на корените в почвена каша  с микодифол (5 g от препарата на 1 kg почва). Така се третира само непикиран разсад, и то на площи, конто са в съседство с участъци, на които предната година маната е унищожила пипера. Във всички останли случаи това мероприятие е излишно.