Пиперът е нападан от малко болести и неприятели, но вредата от тях често е голяма - повечето растения загиват, без да са образували плодове.

Вирусните болести, които най-често се причиняват от преносими с листните въшки вируси, създават сравнително най-малко главоболия на стопаните. Обикновено в резул тат на развитието им се влошава качеството на плодовете.

Унищожителна за пипера е микоплазмената болест столбур. Нападнатите растения пожълтяват и загиват през август. Когато се изскубнат, вижда се, че корените им са изгнили. Причинителят на столбура се пренася от цикадки, зимуващи в почвата. Те излитат и заразяват пипера от средата на юни до средата на юли, като смучат сок от листата му.

Не по-малко опа са и гъбните болести - мана и вертицилпйно увяхване, които се проявяват силно в края на юли и  през целия август. И от двете растенията загиват. Вертицилийното увяхване cе  проявява отначало само в завяхване на растенията през обедните часове. Признаците се засилват постепенно. Ако стъблото и корените се прережат, установява се, че дървесината им е покафеняла. Причинителят на вертицилийното увяхван се запазва в почвата. Заразява предимно изостанали в развит пето си и страдащи от липса на вода растения.

Заболелият от мана пипер загива изведнъж - за 2-3 дни. Корените и основата на стъблото изгниват. Причинителят на болестта основно се пренася с поливната вода и заразява растенията при контакт с нея. Предполага се, че се запазва около корените и стъблата на многогодишните растения, в заблатените участъци на реките, язовирите и каналната мрежа.

Малко на брой са насекомните неприятели по пипера. Най-често след засаждането растенията се прегризват от поповото прасе. Борбата срещу него е най-добре да се води с отровни примамки. Те се приготвят от сварени пшенични семена, размесени с малко олио и сагрия 1050 или децис (3-5 мл на 1 кг семе). След разсаждането на пипера до края на вегетацията му се намножават листните въшки. Пряката вреда от тях е по-голяма само когато са във висока плътност. Но да не забравяме, че те пренасят вирусни болести. Ето защо в случай на нападение от тях разсадът и пиперът трябва да се пръскат по 1-2 пъти с разтвор на Би-58 - 0,1 % или на примор 0,05 процента.

Пиперът може да бъде опазен от болести, ако основно се разчита на агротехническите мероприятия. Кои са те?

Най-добре е тази култура да се отглежда след житните растения и: царевица. Площта да е добре подравнена. В районите, където се проявява маната, пиперът да се засажда па два реда върху висока леха, като редовете са отдалечени на 20-25 см от двата ръба на лехата. Равната издигната част на тази леха между двете поливни бразди да бъде широка 70-80 см. Така всеки ред се полива гравитачно по съседната му бразда, без да се мокрят растенията.

Разсадът трябва да е закален. В никакъв случай не бива да е прерасъл, защото пиперът на полето по-лесно се заразява от вертицилийно но увяхване. Да не се закъснява с разсаждането, за да може до август да се развият мощни жизнени растения, които да образуват годни

за беритба плодове, преди  да се появят най-опасните болести (както: споменахме повечето от тях се проявяват през август).

Оптималният брой растенrя на един декар (12 000-15 000) е гаранция за добра реколта. Обяснението е просто - остават повече здрави растения.

През лятото пиперът трябва редовно да се напоява. В районите, където се проявява маната, във водата за поливане да се потопи торбичка с кристален  или силно сбит син камък.