Присаждането на "спяща" пъпка, или както още се нарича окулиране, се използва широко при производството на овощен посадъчен материал и при облагородяването на семена чета в дворните и вилните места. Може да се прилага и за преоблагородяване на короната на млади до 3-годишни дръвчета. Кои са преимуществата му? Извършва се бързо и лесно. Раните, който се правят, са незначителни. Не се използва замазка. Прихващането е много добро при всички овощни видове (особено при прасковата и кайсията). Срастването между подложката и присадника е здраво. Употребяват се малко калеми. Резултатите се виждат скоро (след 10-15 дни). И ако е неуспешно първото, може да се направи второ и трето окулиране, но само докато подложките имат сокодвижение и кората лесно се отделя.

Време на присаждане. На "спяща" пъпка се окулира през лятото. В южните райони то започва през втората десетдневка на юни и завършва към средата на септември. Присадените пъпки се прихващат (срастват се с подложката), но остават в спящо състояние до края на вегетационния период и прорастват през следващата пролет.

Място на присаждане. Ако подложките са едногодишни или двугодишни, присажда се обикновено ниско, на 3-5 см над кореновата шийка. Когато се използва сорт междинник, пъпките се поставят на 12-15 см височина върху леторасъла на този междинник. Кайсия върху джанково или сливово стъбло се получава, като пъпката се присади високо (на 70-80-90 см от повърхността на почвата). В случай, че дръвчето е по-възрастно от 2-3 години или короната му не е добре оформена, преди да се окулира, през пролетта му се прави силна резитба, за да покара млад прираст. Пъпките се слагат върху леторасли, разположени правилно в различна посока и избрани по начин, осигуряващ формирането на хубава корона през следващите години.

Присадниците (калемите) се вземат непосредствено преди присаждането от ненападнати от болести и неприятели и автентични по отношение на сорта дървета. Избират се добре развити и узрели едногодишни леторасли с оформени листни пъпки, запасени с пластични вещества. Зрелостта им се преценява, като се натискат и леко прегъват между пръстите. Те трябва да хрущят. Слабите, битите от градушка, преждевременно обезлистените от болести и неприятели и изрязаните от лакомци и от силно развити клонки във вътрешността на короната леторасли не трябва да се използват. Листата на калемите се премахват веднага, оставя се само около половин сантиметър от дръжката им. Пъпките по връхната и основната част се отстраняват.

Техника на присаждането. Пъпката се изрязва с тънък слой дървесина, с дължина 1,5-2 см Тази пъпка се нарича щитче.

Върху подложката се прави отрез под формата на буквата Т. Напречният нарез трябва да е дъговиден, за да не се вмъква рафията, а и срастването да протича по-правилно .В горния край на отреза кората се повдига леко и се поставя щитчета.След това се привързва плътно с рафия или поливенилхлоридни ленгички, като се започва малко над напречния нарез и постепенно се преминава надолу .Навивките cе правят последователно, една до друга, без да се припокриват. Притяга се добре както над, така и под самата пъпка. На около 1,5 см под нея се преустановява да се навива и с две последователни прекарвания под последната обиколка на намотката се затяга. Когато се използва рафия, ако се забележи, че тя се врязва, веднага се сваля.И отново се превързва, но не толкова стегнато.

Само 10-15 дни са достатъчни, за да се разбере дали присаждането е резултатно. Тогава листните дръжки на прихванатите пъпки при леко допиране падат, а на несрасналите изсъхват и остават здраво прикрепени. Около три седмици след окулирането рафията трябва да се свали, като на обратната страна на пъпката превръзката се разрязва. Поливенилхлоридните лен-тички не се врязват и затова може да се махнат по-късно.

През следващата пролет частта на подложката над прихваната пъпка се изрязва. Прави се отрез косо на противоположната страна на пъпката, от която се развива новият леторасъл.Филизите, които покарват под присадената пъпка, се премахват редовно.

Присаждането е успешно, ако се спазват някои важни условия. Трябва да се работи с остро и чисто ножче. Отрезите да са гладки, калемите да са узрели, свежи и с добре оформени листни пъпки. Щитчето да се отрязва с тънък слой дървесина и  да прилепва плътно. Да се окулира по време на тихия растеж, когато сокодвижението е умерено, кората се отделя лесно и се образува добра спойка от плътна, дребноклетъчна калусна тъкан. Между присадника и подложката да има биологична съвместимост.