Как се приготвя торово-почвена смеска за зеленчуковия разсад?

За отглеждане на зеленчуковия разсад в парник се приготвя още от есента специална торово-почвена смеска. В нейния състав влизат: 1-2 части структурна, чиста от плевели глинесто-песъчлива почва, взета от място, на което не са би ли отглеждани зеленчуци; 3 части разложен оборски тор, за предпочитане е говеждият. Почвата и торът се пресяват и се размесват много добре, след което смеската се складира на закрито място и се покрива с полиетиленово платно.

Преди използване на смеската се прибавят и се размесват минерални торове: 5-8 кг обикновен суперфосфат, 1,6-2 кг амониев нитрат и 1-1,5 кг калиев сулфат за 1 куб.м  смеска.

Вместо специално приготвената смеска често се из ползва старата парникова почва, която се обогатява ежегодно с разложен оборски тор.

За отглеждане на разсад на открити лехи почвата се то ри с 40-60 кг разложен оборски тор, 0,5-0,6 кг суперфосфат, 0,2 кг амониев нитрат и 0,3 кг калиев сулфат за 10 кв.м.

Какви субстрати се използват за отглеждане на разсад вместо обикновената торово-почвена смеска?

Все по-често разсадите се отглеждат в смески, в кои то участват други съставки - субстрати с органичен и минерален произход.

Торфът е органичен субстрат. Използва се, като към 8 обемни части добре наситнен торф се примесват по 1 обемна част разложен оборски тор и речен пясък с диаметър до 3 мм. Прибавя се и смлян варовик - 2-3 кг за 1 куб. м от смеската. Разсадът, който се отглежда в тази смеска, не трябва да се засушава.

Перлитът, известен още като агроперлит, е със скален произход. Представлява малки бели агрегати - зрънца. По-лек е от водата 3-4 пъти. Има слаба поглъщателна способност, поради което отглежданите в него разсади трябва да се подхранват редовно. Използва се за подобряване на рехавостта на смеските.

3еолитът се получава от силициево-алуминиеви ска ли. Използва се в смеските, но е много плътен, трудно се затопля и не задържа топлина.

Каменната вата се получава при смесване на 60 % базалт, 20 % варовик и 20 % кокс при температура 1500 3000 ос с прибавка на бакелит. Задържа слабо топлина та, поради което е необходимо редовно отопление. В разсадопроизводството се използва под форма на кубчета.

Как се подхранва зеленчуковият разсад?

Когато зеленчуковият разсад е слаб, необходимо е да се подхрани с разтвор от минерални торове. В 10 л вода (една лейка) се разтварят 8-10 г амониев нитрат, 25-30 г обикновен суперфосфат и 8-10 г калиев сулфат. С 1 О л разтвор се подхранват 3-4 кв.м След подхранването разсадът се измива веднага с чиста вода - една лейка на 3-4 кв.м.

Подхранва се предимно сутрин, но не и през горещи те часове на деня. Само много късен разсад (отгледан на студени лехи) може да се подхранва привечер. Подхранва се един или два пъти през 15-20 дни. Ако растенията имат слаб растеж поради ниска температура и лошо осветление, подхранването на разсада е безполезно и дори вредно.

Как се варува почвата?

Чрез варуване се намалява или се отстранява почвена та киселинност. Вследствие на това се подобрява усвоимостта на хранителните елементи и се повишава ефективността от торенето на киселата почва с оборски тор и с минерални торове. Освен това варуването на песъчливите почви доставя на растенията необходимия им като храна калций.

За варуване са подходящи варта (негасена и гасена), сатурачната вар и пепелта от лигнитни въглища.

Почвата се варува през есента, преди дълбоката обработка, най-добре с 50-100 кг негасена вар или със 100 200 кг сатурачна вар на 100 кв.м, равномерно разхвърлени по почвената повърхност.

Варуването дава най-висок ефект при зелето, морковите и салатното цвекло.

Ползата от варуването става очевидна само при добро размесване на варта с почвата, при равномерно разпределяне на варуващото средство между почвените частици.