Какви са качествата на оборския тор?

Може да се каже, че оборският тор е пълен тор. Той съ държа всички важни за растенията хранителни елементи и микроелементи, а също и стимулатори (ауксини, витами ни, хормони и др.) и въглехидрати (целулоза, захари и др.), които подобряват както почвеното плодородие, така и храненето на растенията. Разложеният (узрелият) оборски тор съдържа: азот - от 1,13 до 3,34 г/кг; фосфор - от 0,57 до 3,02 г/кг; калий - от 0,70 до 5,17 г/кг; мед - от 0,14 до 5,30 г/кг; бор от 0,42 до 3,65 г/кг и манган - от 8,9 до 65,26 г/кг.

Съставът на полуразложения тор, с който най-често се тори в зеленчуковата градина, е приблизително следният: 75 % вода, 0,5 % азот, 0,2 % фосфор и 0,6 % калий.

Голяма част от съдържащия се в оборския тор азот е под формата на амоняк, който е много ефикасен за рас тенията, но е летлив.

Оборският тор се получава от различни животни, които се изхранват по различен начин и за които се използва съответна постеля. Освен това торът се събира и се съхранява при нееднакви условия. Всичко това влияе върху неговия състав и качество.

С какъв оборски тор се тори зеленчуковата градина?

За торене на зеленчуковата градина се използват най често два вида оборски тор - полуразложен и разложен.

При полуразложения оборски тор постелята се различава от изпражненията, но е променила цвета си. Този тор се използва за основно наторяване на почвата през есента. Когато се разлага в почвата, той подобрява структурата и поглъщателната и способност.

При разложения оборски тор постелята не се различава от изпражненията. Най-често разложеният оборски тор се изважда от парниците, когато се почистват през есента.

Какви са качествата на птичия тор?

Птичият тор е най-богатият от всички органични торове. Той съдържа три пъти повече азот и калий и около четири пъти повече фосфор в сравнение с обикновения оборски тор. Има много бързо действие.

Трябва да се знае, че азотът на птичия тор се губи много бързо, поради което торът се съхранява примесен с дървени стърготини, с градинска почва (5-50 % от тора) или с праховиден суперфосфат (5-6 % от тора).

От една птица годишно се получава от 5 до 10 кг тор.

Натрупват ли се нитрати в зеленчуците при торене с оборски тор?

Вероятността за натрупване на нитрати в зеленчуците в резултат на торене с оборски тор е сравнително по-малка, но не е изключена.  Оборският тор съдържа доста азот и понякога при торенето с много големи количества, например при отглеждането на зеленчукови култури в оранжерията, съществува опасност от натрупването на нитрати в продуктовите органи.

Какво представлява компостьт?

Компостът е смес от разнообразни материали. Едни от тях се разлагат и служат като храна на растенията, други за държат и предпазват от загуба продуктите на разлагането. Съставна част на компоста са различни отпадъци, плевели, стъбла от разни растения, дворна смет, джибри, пепел от печките, варови отпадъци, животински отпадъци и др.

Материалите за компоста се подбират така, че заедно с бързо разлагащите се (като месните отпадъци) да не се внасят в един и същ куп трудно разлагащи се (например косми).

Друга съставна част на компоста, която задържа и па зи от загуба продуктите на разлагането, е почвата. Тя трябва да е влагоемна и с по-високо съдържание на органични вещества. Примесва се с растителни отпадъци от канавките, пепел от улицата, торф и др.

Как се приготвя компост?

Компостът се приготвя чрез направата на компостен куп по възможност на сенчесто място. Мястото, определено за компостен куп, се покрива с тънък пласт полуразложен оборски тор или с богата с хумус почва. Върху този пласт се натрупват предварително надробени растителни и други органични отпадъци на пласт, дебел около 30 см. Към тях се прибавя 2-3 % по маса наситена вар (варовик или гасена вар), размесена с растителна пепел. Органичните отпадъци се размесват с варта и се настилат в рохкаво състояние без притъпкване. След това материалът се навлажнява добре с течен оборски тор или с вода и се насипва с тънък слой хумусна почва (3-5 см). Така се нареждат и другите пластове на купа до височина 1-2 м. Широчината на купа в основата е 1,5-2 м, а нагоре се стеснява до 1 м. Дължината е произволна. Компостният куп се покрива с 10-15 см почва. Ко гато не е довършен на височина, покрива се временно със слама. Събраните материали на компостния куп периодично се разбъркват (лопатират).

При лопатирането компостът се полива с вода или с то рова течност, за да "узрее" по-бързо. Той е готов, когато отделните му съставни части са се разложили напълно и образуват еднородна тъмна маса. Обикновено компостът узрява за няколко месеца до една година.