Това е храстовидна увивна лиана с дължина на леторастите 6 - 8 т. Леторастите са добре облистени със срещуполож, но разположени листа с къси дръжки. Листата са елипсовидни, месести, сиво-зелени, лъскави. Цветовете са със специфична звездовидна форма. Венчето е месесто, восъчно, с 5 дяла, обагрено в бяло, месно-розово или кремаво. Съцветието е сенник.

Всяко е разположено в пазвата на един от срещуположните листа. Съцветията се появяват на двугодишните леторасти. Растенията цъфтят от май до август. След прецъфтяването дръжката с оста на съцветието не бива да се премахва, защото на следващата година на същата ос на съцветието продължават да се образуват цветове. Създадени са културни форми с различна багра на цветовете, с пъстри листа.

Видът произхожда от тропиците на Източна Азия и Австралия. Той е един от най-често отглежданите представители на рода използва се като много годишна саксийна култура. През лятото се развива добре при температура 22 - 25°С и обилно поливане,  интензивно осветление и пряко слънчево огряване за част от деня. подходящи са следните почвени смески: чимовка, парникова почва и пясък (2:2: 1); чимовка, листовка, прегорял оборски тор и пясък (1:2:0,5:1); чимовка, парникова почва и листовка (1:1:1). След прецъфтяването растенията навлизат в частичен покой. Поливането се ограничава, но не бива да се допуска засушаване на почвения субстрат. През зимата температурата не бива да спада под 13°С. Високата температура през зимата се отразява също неблагоприятно - през следващия вегетационен период растенията не цъфтят. Видът се размножава лесно чрез стъблени резници.

Видът е подходящ за украса на светли, умерено хладни през зимата помещения. У нас се отглежда често по домовете, размножаван при домашни условия. Отглежда се и Ноуа bella.